Докога
Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява,
стоял зад приказките – били честни.
Ех, Боже, събери я тая плява
и сили дай ни – не за да сме бесни,
а твърди в исканията си, точни
да удържим си фронта справедливо.
Преситени от думите порочни –
остана ли в нас още нещо живо?
Но явно туй заслужили сме всички –
мълчим, таим се, пазим си хаира.
Докато ние мирни сме козички,
дълго ще има да берем пешкира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
