25.10.2018 г., 9:07

Докога

682 5 5

Кресливи майки, нагло ги нарече,

а пък децата – ужким били болни.

А всъщност най-кресливото човече

е той – трезвен, а с думи алкохолни.

 

Това ни ръководи, управлява,

стоял зад приказките – били честни.

Ех, Боже, събери я тая плява

и сили дай ни – не за да сме бесни,

 

а твърди в исканията си, точни

да удържим си фронта справедливо.

Преситени от думите порочни –

остана ли в нас още нещо живо?

 

Но явно туй заслужили сме всички –

мълчим, таим се, пазим си хаира.

Докато ние мирни сме козички,

дълго ще има да берем пешкира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви! Желая успех и вдъхновение, и НЕпримирение! Поздрави!
  • Подкрепям позицията, има неща с които не бива да се злоупотребява, и това са децата, особено болните деца.
  • Точно така, вече съвсем прекалиха политиците! Поздрави за позицията!
  • Актуално, с чудесен финал!...
    Браво, Данаиле!...
  • Споделям посланието на стиха ти и те поздравявам за доблесната човешка и гражданска позиция, Данаиле!... Кога най-сетне ще се обединим като нация около истинските нравствени ценности и ще изхвърлим тези продажни и безсъвестни „политици”?...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...