Докога
Д О К О Г А
Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение
да се потопиш в жадуваното безвремие.
Натрупаното греховно житейско бреме
има ли още какво да ми вземе?
С молив излива душата и рисува картини
върху листа ред по ред, рима след рима.
В душевния огън както самодива в жарава
газя с боси крака в транс до забрава.
Догарям притаила в едно болка и гняв.
Докога? Така и до днес не разбрах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
