9 дек. 2011 г., 17:56

Доколко

813 0 2

Поисках те! И ти ме пожела!

И двамата се врекохме във вярност!

Покълнала в душите, ревността

в живота ни промъкна се коварно!

 

Безобичното чувство тъй боли

и всичко преосмисляме през болка!

Понякога в живота не върви...

Понякога се питаме – доколко!

 

Доколко е възможна любовта!

Доколко бе животът романтичен!

Доколко с мен щастлива си била!

Доколко с теб сме двамата различни!

 

И с мислите ми този стих лети:

възторзи–грешки–радости–тъги...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...