mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
9 дек. 2011 г., 17:56

Доколко

814 0 2

Поисках те! И ти ме пожела!

И двамата се врекохме във вярност!

Покълнала в душите, ревността

в живота ни промъкна се коварно!

 

Безобичното чувство тъй боли

и всичко преосмисляме през болка!

Понякога в живота не върви...

Понякога се питаме – доколко!

 

Доколко е възможна любовта!

Доколко бе животът романтичен!

Доколко с мен щастлива си била!

Доколко с теб сме двамата различни!

 

И с мислите ми този стих лети:

възторзи–грешки–радости–тъги...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0