Dec 9, 2011, 5:56 PM

Доколко 

  Poetry » Love
673 0 2

Поисках те! И ти ме пожела!

И двамата се врекохме във вярност!

Покълнала в душите, ревността

в живота ни промъкна се коварно!

 

Безобичното чувство тъй боли

и всичко преосмисляме през болка!

Понякога в живота не върви...

Понякога се питаме – доколко!

 

Доколко е възможна любовта!

Доколко бе животът романтичен!

Доколко с мен щастлива си била!

Доколко с теб сме двамата различни!

 

И с мислите ми този стих лети:

възторзи–грешки–радости–тъги...

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??