Доколко
Поисках те! И ти ме пожела!
И двамата се врекохме във вярност!
Покълнала в душите, ревността
в живота ни промъкна се коварно!
Безобичното чувство тъй боли
и всичко преосмисляме през болка!
Понякога в живота не върви...
Понякога се питаме – доколко!
Доколко е възможна любовта!
Доколко бе животът романтичен!
Доколко с мен щастлива си била!
Доколко с теб сме двамата различни!
И с мислите ми този стих лети:
възторзи–грешки–радости–тъги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
