26 янв. 2010 г., 11:07

Докоснат от Бога

702 0 1

(На Сен- Санс)

 

Там, в кладата на твоя вечен огън,

изгарят спомени за цял живот,

достойни даже да докоснат Бога

чрез музиката ти, що няма срок.

Разказва ни тя нежно за деня ти

и ни изпраща в други светове,

в които господар си на съня ни

и нашите безкрайни страхове,

а там е всичко толкова красиво,

с животните не сме си врагове

и шареното в нас изглежда живо,

тъй както с шарки – цялото небе.

Там рибите си имат също говор,

а струните създават цветове

и всяка твар живее да е в сговор

и в мир пируват хора с богове.

И ти си там – пазител на вратите,

където пускаш всеки със мечти,

що знае, че обратно на реките,

човек се ражда, не за да руши.

Божествен храм е твоето изкуство,

що води ни към райските врати,

защото е изпълващо със чувство

и с него няма как да сме сами!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...