Jan 26, 2010, 11:07 AM

Докоснат от Бога

698 0 1

(На Сен- Санс)

 

Там, в кладата на твоя вечен огън,

изгарят спомени за цял живот,

достойни даже да докоснат Бога

чрез музиката ти, що няма срок.

Разказва ни тя нежно за деня ти

и ни изпраща в други светове,

в които господар си на съня ни

и нашите безкрайни страхове,

а там е всичко толкова красиво,

с животните не сме си врагове

и шареното в нас изглежда живо,

тъй както с шарки – цялото небе.

Там рибите си имат също говор,

а струните създават цветове

и всяка твар живее да е в сговор

и в мир пируват хора с богове.

И ти си там – пазител на вратите,

където пускаш всеки със мечти,

що знае, че обратно на реките,

човек се ражда, не за да руши.

Божествен храм е твоето изкуство,

що води ни към райските врати,

защото е изпълващо със чувство

и с него няма как да сме сами!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....