Докосни със нежни длани моето лице
и прошепни онези чакани и сладки думи.
Усети ритъма на полуживото сърце
и виж следите тежки от куршуми.
Докосни със поглед влажните очи
и съжали поне за миг изстрадалото в мен дете!
Усети леденостудените сълзи,
докосващи тъй нежно твоите ръце!
Докосни душата с твоето сърце
и надеждата в мене съживи.
За последно докосни ме със ръце,
а щом ме пуснеш, просто си върви!
Докосни и спомена, който в мен гори,
за да усетя неговата топлина!
Усети как силно още ме боли,
задето си отиде без причина обичта!
© Валентина Все права защищены