Докосни ме...
Докосни ме! Тъй нежно както някога.
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!
Къде се скъса тази тънка нишка,
която нас превръщаше в едно?
Изчезна, скри се в дупката си като мишка,
а аз замръзвам в пустото легло.
Ела, стопли ме с твойте нежни длани.
Върни ми пак в очите пролетта!
Без теб в сърцето ми кървящи рани
редят палитрата на есента!
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!
Къде се скъса тази тънка нишка,
която нас превръщаше в едно?
Изчезна, скри се в дупката си като мишка,
а аз замръзвам в пустото легло.
Ела, стопли ме с твойте нежни длани.
Върни ми пак в очите пролетта!
Без теб в сърцето ми кървящи рани
редят палитрата на есента!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвена Петкова Все права защищены
