Mar 11, 2008, 8:15 AM

Докосни ме...

  Poetry » Love
2.8K 0 6
Докосни ме! Тъй нежно както някога.
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!

Къде се скъса тази тънка нишка,
която нас превръщаше в едно?
Изчезна, скри се в дупката си като мишка,
а аз замръзвам в пустото легло.

Ела, стопли ме с твойте нежни длани.
Върни ми пак в очите пролетта!
Без теб в сърцето ми кървящи рани
редят палитрата на есента!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвена Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...