Mar 11, 2008, 8:15 AM
Докосни ме...
Докосни ме! Тъй нежно както някога.
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!
Къде се скъса тази тънка нишка,
която нас превръщаше в едно?
Изчезна, скри се в дупката си като мишка,
а аз замръзвам в пустото легло.
Ела, стопли ме с твойте нежни длани.
Върни ми пак в очите пролетта!
Без теб в сърцето ми кървящи рани
редят палитрата на есента!
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!
Къде се скъса тази тънка нишка,
която нас превръщаше в едно?
Изчезна, скри се в дупката си като мишка,
а аз замръзвам в пустото легло.
Ела, стопли ме с твойте нежни длани.
Върни ми пак в очите пролетта!
Без теб в сърцето ми кървящи рани
редят палитрата на есента!
© Силвена Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесва ми. Стилът е много напевен и мелодичен.
-
Наистина докосваш! Много ми хареса! Поздравления и от мен!
-
Прекрасен стих!!! Много ми хареса и докосна сърцето ми. Поздравявам те
-
защо така тъжно???
усмихни се....
живота те чака!!!!!1
поздрав сърдечен!!!! -
Силвенче,стискам ти ръката!Прекрасен,вълнуващ стих...Побиха ме тръпки...Прегръщам те
-
Много тъжен,но истински стих!Докосна ме!Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
