11.03.2008 г., 8:15

Докосни ме...

2.7K 0 6
Докосни ме! Тъй нежно както някога.
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!

Къде се скъса тази тънка нишка,
която нас превръщаше в едно?
Изчезна, скри се в дупката си като мишка,
а аз замръзвам в пустото легло.

Ела, стопли ме с твойте нежни длани.
Върни ми пак в очите пролетта!
Без теб в сърцето ми кървящи рани
редят палитрата на есента!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....