20 нояб. 2011 г., 11:06

Докосване

1.4K 0 2

Докосват се мечтите ни в нощта,
когато с теб преплитам длани,
даряваме си живата вода,
изригнала от любовта ни.

Ръцете ни са търсещи криле,
а устните ни - жадни пеперуди,
телата ни - препускащи коне,
отнасящи ни в цветно чудо.

И с теб летя, и с теб съм жива,
душите ни отново се докосват,
за теб съм нежна самодива,
пристъпваща в света ти боса.

Докосваш моето сърце,
преливат нашите зеници,
рисуваш с мен едно небе,
в което с теб сме волни птици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...