20.11.2011 г., 11:06

Докосване

1.4K 0 2

Докосват се мечтите ни в нощта,
когато с теб преплитам длани,
даряваме си живата вода,
изригнала от любовта ни.

Ръцете ни са търсещи криле,
а устните ни - жадни пеперуди,
телата ни - препускащи коне,
отнасящи ни в цветно чудо.

И с теб летя, и с теб съм жива,
душите ни отново се докосват,
за теб съм нежна самодива,
пристъпваща в света ти боса.

Докосваш моето сърце,
преливат нашите зеници,
рисуваш с мен едно небе,
в което с теб сме волни птици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...