20.11.2011 г., 11:06

Докосване

1.4K 0 2

Докосват се мечтите ни в нощта,
когато с теб преплитам длани,
даряваме си живата вода,
изригнала от любовта ни.

Ръцете ни са търсещи криле,
а устните ни - жадни пеперуди,
телата ни - препускащи коне,
отнасящи ни в цветно чудо.

И с теб летя, и с теб съм жива,
душите ни отново се докосват,
за теб съм нежна самодива,
пристъпваща в света ти боса.

Докосваш моето сърце,
преливат нашите зеници,
рисуваш с мен едно небе,
в което с теб сме волни птици.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...