Докосват се мечтите ни в нощта,
когато с теб преплитам длани,
даряваме си живата вода,
изригнала от любовта ни.
Ръцете ни са търсещи криле,
а устните ни - жадни пеперуди,
телата ни - препускащи коне,
отнасящи ни в цветно чудо.
И с теб летя, и с теб съм жива,
душите ни отново се докосват,
за теб съм нежна самодива,
пристъпваща в света ти боса.
Докосваш моето сърце,
преливат нашите зеници,
рисуваш с мен едно небе,
в което с теб сме волни птици.
© Евдокия Иванова Всички права запазени