Докосване
Нощта трепти във мъжките ти шепи...
Докосвам те и всичко свършва...
Или започва точно в този миг.
Наясно съм със тъжните светулки,
наясно съм със всичките неща...
Галактики разпадат се,
а ние сме планети,
които търсят своите слънца -
изгубени в еднаквостта на дните,
погълнати от нечий чужд потоп...
Във утрото дали ще свети,
дали ще се роди любов?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
Да я питаш, що се пита, след като е наясно и с това, че многото самопитане по тази фина материя, при деклариран негативен опит зад гърба й, води най-често до отрицателни отговори... и до още питанки: „Колко дълго ще живее любовта?”. „Как да я опази?”. И презастраховащото: „Ами ако...?” Нека се роди любовта и чак тогава да му „мисли”. Грешка! – Използвах неправилна дума в края на последното изречение. 
