radiola (Рада Димова)
176 3129
1.06.2016 г., 12:45 ч.

Докосване 

  Поезия
698 0 5

 

                                     Нощта трепти във мъжките ти шепи...

                                     Докосвам те и всичко свършва...

                                     Или започва точно в този миг.

                                     Наясно съм със тъжните светулки,

                                     наясно съм със всичките неща...

                                     Галактики разпадат се,

                                     а ние сме планети,

                                     които търсят своите слънца -

                                     изгубени в еднаквостта на дните,

                                     погълнати от нечий чужд потоп...

                                     Във утрото дали ще свети,

                                     дали ще се роди любов?

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще, защото стихът е много хубав! Поздрави и от мен!
  • Напълно нормални въпроси за една лирическа, която е „наясно с тъжните светулки” и не само с тях, а и с „всичките неща”. Да я питаш, що се пита, след като е наясно и с това, че многото самопитане по тази фина материя, при деклариран негативен опит зад гърба й, води най-често до отрицателни отговори... и до още питанки: „Колко дълго ще живее любовта?”. „Как да я опази?”. И презастраховащото: „Ами ако...?” Нека се роди любовта и чак тогава да му „мисли”. Грешка! – Използвах неправилна дума в края на последното изречение.
  • Красиво!
  • Дано!
    Когато всичко се разпада, навярно се раждат слънца.
  • Красиво казано, Раде!

    "Галактики разпадат се,
    а ние сме планети,
    които търсят своите слънца - "

    Имай хубава вечер!
Предложения
: ??:??