Докосване

Poetry

1.1K 0 5

Нощта трепти във мъжките ти шепи...

Докосвам те и всичко свършва...

Или започва точно в този миг.

Наясно съм със тъжните светулки,

наясно съм със всичките неща...

Галактики разпадат се,

а ние сме планети,

които търсят своите слънца -

изгубени в еднаквостта на дните,

погълнати от нечий чужд потоп...

Във утрото дали ще свети,

дали ще се роди любов?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

veesii70 (Веселка Стойнева)

Ще, защото стихът е много хубав! Поздрави и от мен!

2016-06-07T14:05:56+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Напълно нормални въпроси за една лирическа, която е „наясно с тъжните светулки” и не само с тях, а и с „всичките неща”. Да я питаш, що се пита, след като е наясно и с това, че многото самопитане по тази фина материя, при деклариран негативен опит зад гърба й, води най-често до отрицателни отговори... и до още питанки: „Колко дълго ще живее любовта?”. „Как да я опази?”. И презастраховащото: „Ами ако...?” Нека се роди любовта и чак тогава да му „мисли”. Грешка! – Използвах неправилна дума в края на последното изречение.

2016-06-01T21:10:59+03:00
rumbic (Руми)

Красиво!

2016-06-01T17:06:42+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Дано!
Когато всичко се разпада, навярно се раждат слънца.

2016-06-01T17:04:22+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Красиво казано, Раде!

"Галактики разпадат се,
а ние сме планети,
които търсят своите слънца - "

Имай хубава вечер!

2016-06-01T16:29:57+03:00