26 окт. 2007 г., 08:58

Докосване от вятъра

904 0 4
                                             " При просяците идва само вятъра"
                                                                                            Елица Мавродинова

Дали това е вятърът тогава,
отгърнал незавидното ми "щастие"?
Душата ми отвътре е изядена
и  само сълзи са останали в телата ни.

 

И как студено е от тези сълзи мислени,
протегнали ръце да те докоснат,
очите ти - настръхнали бездомници,
очакват вятъра студеното... да проси.

 

Урок по обич ли ти трябва... или по обичане,
в голотата на усмихнато умиране,
и в умирането на бездомните снежинки,
какво ти трябва още?... Непростимо е!

 

Очаквам утре вятърът да ме изпие,
да докосне с обич мъката ми искрена.
И сълзите ми свършиха от тичане,
и от смешния копнеж да те докосна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...