26 окт. 2007 г., 08:58

Докосване от вятъра

906 0 4
                                             " При просяците идва само вятъра"
                                                                                            Елица Мавродинова

Дали това е вятърът тогава,
отгърнал незавидното ми "щастие"?
Душата ми отвътре е изядена
и  само сълзи са останали в телата ни.

 

И как студено е от тези сълзи мислени,
протегнали ръце да те докоснат,
очите ти - настръхнали бездомници,
очакват вятъра студеното... да проси.

 

Урок по обич ли ти трябва... или по обичане,
в голотата на усмихнато умиране,
и в умирането на бездомните снежинки,
какво ти трябва още?... Непростимо е!

 

Очаквам утре вятърът да ме изпие,
да докосне с обич мъката ми искрена.
И сълзите ми свършиха от тичане,
и от смешния копнеж да те докосна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...