Oct 26, 2007, 8:58 AM

Докосване от вятъра

  Poetry » Love
905 0 4
                                             " При просяците идва само вятъра"
                                                                                            Елица Мавродинова

Дали това е вятърът тогава,
отгърнал незавидното ми "щастие"?
Душата ми отвътре е изядена
и  само сълзи са останали в телата ни.

 

И как студено е от тези сълзи мислени,
протегнали ръце да те докоснат,
очите ти - настръхнали бездомници,
очакват вятъра студеното... да проси.

 

Урок по обич ли ти трябва... или по обичане,
в голотата на усмихнато умиране,
и в умирането на бездомните снежинки,
какво ти трябва още?... Непростимо е!

 

Очаквам утре вятърът да ме изпие,
да докосне с обич мъката ми искрена.
И сълзите ми свършиха от тичане,
и от смешния копнеж да те докосна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...