28 мар. 2010 г., 10:25

Докосване в нереален свят

747 0 0

Докосване в нереален свят

 

 

В свят измислен се впускам,

там срещнала мисли и разум –

копнея, жадувам, в полет политам.

Не искам да спирам. A трябва ли!?

 

 

Докосване в нереален свят.

Спрял е часовниктът, безвремие.

Души и тела се борят за миг –

един общ изгарящ и спомен.

 

 

Но в очите измъчени се прокрадват

сълзи от болка и чакат стенание.

Объркани, те търсят да намерят

едно лице, една любов и нежност.

 

 

И с думи да докосваш и изпиташ

напиращи желания, издигат в трепет.

Очаквано развитие, плахо и невинно.

Как да живеш в този нереален свят!?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...