25 авг. 2023 г., 09:09

Докъде стигнахме, Боже

685 2 15


Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.

И дебнем другия без основания
дали не прави скришом икебана.
Завиждаме за логиката на пияния,
света оправяме директно от дивана...

За истините съдим от реалита,
а също, от сапунени сериали.
Работим за (но плюем) мафията
и политиката бездушието ни пали.

С годините напредва и деменцията,
но имаме си я за придобита мъдрост!
Идеал за светло бъдеще е пенсията
и хапчето за мъжка твърдост...

И тъй минава времето във кокошарника
между кавичките на сънища и бири.
Свободни, като рибки във живарника,
сме в бездните на драми... и сеири...

23.08.2023. - 24.08.2023.
___
Чак иде ми... да си направя харакири...
_____
Това вече не е към стихотворението, но много ми се щеше и думата харакири да присъства, та го слагам това изречение, като промоционален бонус...
_______

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, момичета 💐
  • Ами...В десятката е. Изобщо не е слаба творба, Гоше. И между редовете се чете.
    От истината имаме нужда- да се повтаря, и повтаря...И повтаря, докато...(всеки може да се досети до кога).
    Поздравявам те!
  • Гош - и после се почва една масовка всеки търси себе си, вглежда се в огледалото, в душата си... Харакирито и то е част от играта, на думи може и да умираш докато си пийваш рикийка със салата 😉
    Както се казва: от парче месо какво говедо порасна! 😄
    Нанижи още някой сериал! Кой взел, кой дал, кой право седял, а криво разбрал...
    Още един горещ ден (не от мен) ☕
  • От толкова влизане в роли, губим понякога своята такава...
    Мерси, Пепи.
  • Същото е като да се вживяваш в разни лирически поетически.
    Животи като компоти: кисели, подсладени,
    всекиму според глада, всекиму според вкуса

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...