25.08.2023 г., 9:09

Докъде стигнахме, Боже

686 2 15


Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.

И дебнем другия без основания
дали не прави скришом икебана.
Завиждаме за логиката на пияния,
света оправяме директно от дивана...

За истините съдим от реалита,
а също, от сапунени сериали.
Работим за (но плюем) мафията
и политиката бездушието ни пали.

С годините напредва и деменцията,
но имаме си я за придобита мъдрост!
Идеал за светло бъдеще е пенсията
и хапчето за мъжка твърдост...

И тъй минава времето във кокошарника
между кавичките на сънища и бири.
Свободни, като рибки във живарника,
сме в бездните на драми... и сеири...

23.08.2023. - 24.08.2023.
___
Чак иде ми... да си направя харакири...
_____
Това вече не е към стихотворението, но много ми се щеше и думата харакири да присъства, та го слагам това изречение, като промоционален бонус...
_______

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, момичета 💐
  • Ами...В десятката е. Изобщо не е слаба творба, Гоше. И между редовете се чете.
    От истината имаме нужда- да се повтаря, и повтаря...И повтаря, докато...(всеки може да се досети до кога).
    Поздравявам те!
  • Гош - и после се почва една масовка всеки търси себе си, вглежда се в огледалото, в душата си... Харакирито и то е част от играта, на думи може и да умираш докато си пийваш рикийка със салата 😉
    Както се казва: от парче месо какво говедо порасна! 😄
    Нанижи още някой сериал! Кой взел, кой дал, кой право седял, а криво разбрал...
    Още един горещ ден (не от мен) ☕
  • От толкова влизане в роли, губим понякога своята такава...
    Мерси, Пепи.
  • Същото е като да се вживяваш в разни лирически поетически.
    Животи като компоти: кисели, подсладени,
    всекиму според глада, всекиму според вкуса

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...