25.08.2023 г., 9:09

Докъде стигнахме, Боже

682 2 15


Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.

И дебнем другия без основания
дали не прави скришом икебана.
Завиждаме за логиката на пияния,
света оправяме директно от дивана...

За истините съдим от реалита,
а също, от сапунени сериали.
Работим за (но плюем) мафията
и политиката бездушието ни пали.

С годините напредва и деменцията,
но имаме си я за придобита мъдрост!
Идеал за светло бъдеще е пенсията
и хапчето за мъжка твърдост...

И тъй минава времето във кокошарника
между кавичките на сънища и бири.
Свободни, като рибки във живарника,
сме в бездните на драми... и сеири...

23.08.2023. - 24.08.2023.
___
Чак иде ми... да си направя харакири...
_____
Това вече не е към стихотворението, но много ми се щеше и думата харакири да присъства, та го слагам това изречение, като промоционален бонус...
_______

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, момичета 💐
  • Ами...В десятката е. Изобщо не е слаба творба, Гоше. И между редовете се чете.
    От истината имаме нужда- да се повтаря, и повтаря...И повтаря, докато...(всеки може да се досети до кога).
    Поздравявам те!
  • Гош - и после се почва една масовка всеки търси себе си, вглежда се в огледалото, в душата си... Харакирито и то е част от играта, на думи може и да умираш докато си пийваш рикийка със салата 😉
    Както се казва: от парче месо какво говедо порасна! 😄
    Нанижи още някой сериал! Кой взел, кой дал, кой право седял, а криво разбрал...
    Още един горещ ден (не от мен) ☕
  • От толкова влизане в роли, губим понякога своята такава...
    Мерси, Пепи.
  • Същото е като да се вживяваш в разни лирически поетически.
    Животи като компоти: кисели, подсладени,
    всекиму според глада, всекиму според вкуса

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...