18 апр. 2017 г., 01:01

Долавяш ли плача на душата ми..

1.3K 4 3

Долавяш ли плача на душата ми?

Сякаш клавишите на тъжно пиано,

Играят из мрачните нощи.

Усещаш ли дъха ми още?

Изплашен, затаен от сълзите.

Срещаш ли ме в нечий сънища?

Будейки се нощем от образа ми...

Припознаваш ли ме в нечий чужди очи?

Зная, няма да получа отговор.

Отдавна вече ми мълчиш.

 

Ала говòри ми душата ти,

Останала тук, като призрак.

Не ме оставя да се съвзема.

Че понякога болката е твърде голяма.

И задушава.

Отвътре те изпълва  цял.

И нямаш дъх.

Нямаш дъх да проговориш...

Звучи единствено пианото,

Единствено то съумява някак да опише –

Как говори в мене нямата болка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Гущерова Все права защищены

........

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....