Долавяш ли плача на душата ми..
Долавяш ли плача на душата ми?
Сякаш клавишите на тъжно пиано,
Играят из мрачните нощи.
Усещаш ли дъха ми още?
Изплашен, затаен от сълзите.
Срещаш ли ме в нечий сънища?
Будейки се нощем от образа ми...
Припознаваш ли ме в нечий чужди очи?
Зная, няма да получа отговор.
Отдавна вече ми мълчиш.
Ала говòри ми душата ти,
Останала тук, като призрак.
Не ме оставя да се съвзема.
Че понякога болката е твърде голяма.
И задушава.
Отвътре те изпълва цял.
И нямаш дъх.
Нямаш дъх да проговориш...
Звучи единствено пианото,
Единствено то съумява някак да опише –
Как говори в мене нямата болка.
© Красимира Гущерова All rights reserved.
