limeruna (Йоана)
565 3355
29 июл. 2016 г., 00:17  

Долината на надеждите 

  Поэзия
395 1 3

 

В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек.
Лицето виждам... Сякаш е
най-топлото ухание
от цветни погледи
прихванати от мен.
Редя ги във мечтания,
редя ги във венчета,
редя ги сякаш са последната игра.
Сияние от щастие, сияние в тъгата ми,
и две цветя от спомени
зад блясъка на вечността.
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Помръдва се вселената,
изплуваш във сълза.
Светът кипи от цвят, а ти
един-единствен викаш ме,
един-единствен образ
смъди зад пелената.
В мъглата виждам образи...
Протягат се ръцете ми,
викът недоизтръгнат
виси пред изгрева.
Роса и хладки стъпки,
протегнати в молба.
Сянка на препускане...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, Йоана! Много е хубаво!
  • Много ми хареса!!! Думите са излишни!
    СИЛНИ АПЛОДИСМЕНТИ!!!
    Лека вечер!
  • Богата образност и чувственост. Неклиширан финал. Силно ми импонира:

    "Светът кипи. И пара е...
    Понесла ме към мисли
    за любимия човек."

    Браво, Йоана! Слагам текста ти в Любими.
Предложения
: ??:??