Долината на надеждите

29.07.2016 г., 0:17 ч. 2016-07-29T00:19:11+03:00

Поезия

377 1 3

В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек.
Лицето виждам... Сякаш е
най-топлото ухание
от цветни погледи
прихванати от мен.
Редя ги във мечтания,
редя ги във венчета,
редя ги сякаш са последната игра.
Сияние от щастие, сияние в тъгата ми,
и две цветя от спомени
зад блясъка на вечността.
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Помръдва се вселената,
изплуваш във сълза.
Светът кипи от цвят, а ти
един-единствен викаш ме,
един-единствен образ
смъди зад пелената.
В мъглата виждам образи...
Протягат се ръцете ми,
викът недоизтръгнат
виси пред изгрева.
Роса и хладки стъпки,
протегнати в молба.
Сянка на препускане...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-07-29T07:31:24+03:00

Поздравления, Йоана! Много е хубаво!
stoyna (Стойна Димова)

2016-07-29T00:30:42+03:00

Много ми хареса!!! Думите са излишни!
СИЛНИ АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Лека вечер!
vega666 (Младен Мисана)

2016-07-29T00:24:45+03:00

Богата образност и чувственост. Неклиширан финал. Силно ми импонира:

"Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек."

Браво, Йоана! Слагам текста ти в Любими.