Долината на надеждите
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек.
Лицето виждам... Сякаш е
най-топлото ухание
от цветни погледи
прихванати от мен.
Редя ги във мечтания,
редя ги във венчета,
редя ги сякаш са последната игра.
Сияние от щастие, сияние в тъгата ми,
и две цветя от спомени
зад блясъка на вечността.
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Помръдва се вселената,
изплуваш във сълза.
Светът кипи от цвят, а ти
един-единствен викаш ме,
един-единствен образ
смъди зад пелената.
В мъглата виждам образи...
Протягат се ръцете ми,
викът недоизтръгнат
виси пред изгрева.
Роса и хладки стъпки,
протегнати в молба.
Сянка на препускане...
© Йоана All rights reserved.
