Долината на надеждите
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек.
Лицето виждам... Сякаш е
най-топлото ухание
от цветни погледи
прихванати от мен.
Редя ги във мечтания,
редя ги във венчета,
редя ги сякаш са последната игра.
Сияние от щастие, сияние в тъгата ми,
и две цветя от спомени
зад блясъка на вечността.
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Помръдва се вселената,
изплуваш във сълза.
Светът кипи от цвят, а ти
един-единствен викаш ме,
един-единствен образ
смъди зад пелената.
В мъглата виждам образи...
Протягат се ръцете ми,
викът недоизтръгнат
виси пред изгрева.
Роса и хладки стъпки,
протегнати в молба.
Сянка на препускане...
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Йоана! Много е хубаво!
-
Много ми хареса!!! Думите са излишни!
СИЛНИ АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Лека вечер! -
Богата образност и чувственост. Неклиширан финал. Силно ми импонира:
"Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек."
Браво, Йоана! Слагам текста ти в Любими.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
