12 февр. 2010 г., 09:53

Доловено по Пътя... 

  Поэзия
467 0 5

И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух.

Но не да се удавиш във съблазни.

А ролята на – ням, нечул и глух -

във някои моменти май те радва?

 

Духът какво е? – питаш неразбрал.

Кому да угодя във крайна сметка?

 

О, дяволът обича да е цар.

Засищаш ли плътта - духът е в треска.

 

Объркано е. Няма яснота.

Да отстояваш жажда е безумство.

Обезводнен да газиш във вода?...

 

Отпий.

Но само, колкото е нужно.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Людмила, ти направо си посланик на Божията премъдрост! Пиши, защото това е от Бога!
  • Благодаря ти, Селвер!
    ---
    За мен е удоволствие оценката ти, Кремена! Благодаря ти!
    ---
    Опитвам се. Благодаря ти, Ангел! Поздрави, приятелю!
    ---
    Благодаря ти, Анна! Това е Истината, всъщност. Но пътищата, които стигат до нея за всеки един са различни... Поздрави!
  • Жестоко!
  • Долаваш ги нещата!

    Поздравления - много хубав стих!
  • Силно! Поздравления!
Предложения
: ??:??