12 feb 2010, 9:53

Доловено по Пътя...

  Poesía
613 0 5

И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух.

Но не да се удавиш във съблазни.

А ролята на – ням, нечул и глух -

във някои моменти май те радва?

 

Духът какво е? – питаш неразбрал.

Кому да угодя във крайна сметка?

 

О, дяволът обича да е цар.

Засищаш ли плътта - духът е в треска.

 

Объркано е. Няма яснота.

Да отстояваш жажда е безумство.

Обезводнен да газиш във вода?...

 

Отпий.

Но само, колкото е нужно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Людмила, ти направо си посланик на Божията премъдрост! Пиши, защото това е от Бога!
  • Благодаря ти, Селвер!
    ---
    За мен е удоволствие оценката ти, Кремена! Благодаря ти!
    ---
    Опитвам се. Благодаря ти, Ангел! Поздрави, приятелю!
    ---
    Благодаря ти, Анна! Това е Истината, всъщност. Но пътищата, които стигат до нея за всеки един са различни... Поздрави!
  • Жестоко!
  • Долаваш ги нещата!

    Поздравления - много хубав стих!
  • Силно! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...