13 февр. 2024 г., 06:21

Доля

384 0 0

„Ах ты Доля, моя Доля”

 

Ориснице, 

защо ли съдбата ми 

на

  друмник 

ти си отредила, 

та в човешката 

    пустиня 

за вяра, 

        топлина 

    и обич да прося?!

А онази 

старица 

костелива – 

във мене 

жажда е 

родила – 

за борба 

и бури, 

за синева

и полет, 

и сам 

      кръста да

          нося 

      към своята 

Голгота – 

        на яростта…, 

или ме  

е с Вечност 

  дарила?! 


 

Стоян Койчев – Шани

гр. Стамболийски

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...