13 февр. 2024 г., 06:21

Доля

383 0 0

„Ах ты Доля, моя Доля”

 

Ориснице, 

защо ли съдбата ми 

на

  друмник 

ти си отредила, 

та в човешката 

    пустиня 

за вяра, 

        топлина 

    и обич да прося?!

А онази 

старица 

костелива – 

във мене 

жажда е 

родила – 

за борба 

и бури, 

за синева

и полет, 

и сам 

      кръста да

          нося 

      към своята 

Голгота – 

        на яростта…, 

или ме  

е с Вечност 

  дарила?! 


 

Стоян Койчев – Шани

гр. Стамболийски

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....