13.02.2024 г., 6:21

Доля

379 0 0

„Ах ты Доля, моя Доля”

 

Ориснице, 

защо ли съдбата ми 

на

  друмник 

ти си отредила, 

та в човешката 

    пустиня 

за вяра, 

        топлина 

    и обич да прося?!

А онази 

старица 

костелива – 

във мене 

жажда е 

родила – 

за борба 

и бури, 

за синева

и полет, 

и сам 

      кръста да

          нося 

      към своята 

Голгота – 

        на яростта…, 

или ме  

е с Вечност 

  дарила?! 


 

Стоян Койчев – Шани

гр. Стамболийски

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...