27 июл. 2013 г., 21:52

Дом

810 0 12

Моят дом е Земята, човече,

моят корен, България - рай!!!

От небето я гледах увлечена

и родих се от този безкрай...

 

От моретата синьото взела,

на прибоя с бунтарския нрав

пиша своята земна новела,

аз, душата - от вселената прах...

 

На небесния облак от бялото

в моя рай пак поглеждам с тъга...

Аз съм част на живота от цялото

и съдбата си стискам в дланта...

 

Зад оазиса малък в пустинята,

тундра, джунгла или дълга река,

на атласа през всичките линии

ще премина дори с мисълта...

 

И където за малко се спирам,

моят дух ще е пак у дома,

в мене българска кръв ще пулсира,

но съм гражданин аз на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...