Jul 27, 2013, 9:52 PM

Дом 

  Poetry » Phylosophy
629 0 12

Моят дом е Земята, човече,

моят корен, България - рай!!!

От небето я гледах увлечена

и родих се от този безкрай...

 

От моретата синьото взела,

на прибоя с бунтарския нрав

пиша своята земна новела,

аз, душата - от вселената прах...

 

На небесния облак от бялото

в моя рай пак поглеждам с тъга...

Аз съм част на живота от цялото

и съдбата си стискам в дланта...

 

Зад оазиса малък в пустинята,

тундра, джунгла или дълга река,

на атласа през всичките линии

ще премина дори с мисълта...

 

И където за малко се спирам,

моят дух ще е пак у дома,

в мене българска кръв ще пулсира,

но съм гражданин аз на света!

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силно и стилно!Аплодисменти!
  • Благодаря, приятели
  • Много хубаво!
  • Чудесен стих! Аплодисменти!
  • Любовта към родното място не пречи на полета над света. Поздравления за чувсвения изказ!
  • ...пиша своята земна новела,

    аз, душата - от вселената прах...

    Не само прекрасни стихове, но и много чувство!
  • "но съм гражданин аз на света!"

    Този стих ме натъжи...
    Светът мисля, няма граждани, защото за света няма държави, ни села, нито градове. Това са човешки приумици, които твърде често разделят а светът - е едно.
  • Искрено и възторжено!
    Харесах.
  • Благодаря, Злати, Санвали,Сеси
    Естествено, че сърцето е там, където е родината,
    корена си е корен и той винаги те
    дърпа в родния дом Благодаря Сеси,
    съгласна съм с теб,мислите в главата ми
    първоначално бяха за един свят без войни,
    но се получи това ....Така ми дойде от вътре просто
  • Въпреки всичко, сърцето остава там, където е родината!
  • капката се влива в океана и океана е в капката...
  • Красивата ни Родина... поздрави за стиха!
Random works
: ??:??