Jul 27, 2013, 9:52 PM

Дом

808 0 12

Моят дом е Земята, човече,

моят корен, България - рай!!!

От небето я гледах увлечена

и родих се от този безкрай...

 

От моретата синьото взела,

на прибоя с бунтарския нрав

пиша своята земна новела,

аз, душата - от вселената прах...

 

На небесния облак от бялото

в моя рай пак поглеждам с тъга...

Аз съм част на живота от цялото

и съдбата си стискам в дланта...

 

Зад оазиса малък в пустинята,

тундра, джунгла или дълга река,

на атласа през всичките линии

ще премина дори с мисълта...

 

И където за малко се спирам,

моят дух ще е пак у дома,

в мене българска кръв ще пулсира,

но съм гражданин аз на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...