Дом
Моят дом е Земята, човече,
моят корен, България - рай!!!
От небето я гледах увлечена
и родих се от този безкрай...
От моретата синьото взела,
на прибоя с бунтарския нрав
пиша своята земна новела,
аз, душата - от вселената прах...
На небесния облак от бялото
в моя рай пак поглеждам с тъга...
Аз съм част на живота от цялото
и съдбата си стискам в дланта...
Зад оазиса малък в пустинята,
тундра, джунгла или дълга река,
на атласа през всичките линии
ще премина дори с мисълта...
И където за малко се спирам,
моят дух ще е пак у дома,
в мене българска кръв ще пулсира,
но съм гражданин аз на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
