27 jul 2013, 21:52

Дом

809 0 12

Моят дом е Земята, човече,

моят корен, България - рай!!!

От небето я гледах увлечена

и родих се от този безкрай...

 

От моретата синьото взела,

на прибоя с бунтарския нрав

пиша своята земна новела,

аз, душата - от вселената прах...

 

На небесния облак от бялото

в моя рай пак поглеждам с тъга...

Аз съм част на живота от цялото

и съдбата си стискам в дланта...

 

Зад оазиса малък в пустинята,

тундра, джунгла или дълга река,

на атласа през всичките линии

ще премина дори с мисълта...

 

И където за малко се спирам,

моят дух ще е пак у дома,

в мене българска кръв ще пулсира,

но съм гражданин аз на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...