26 авг. 2007 г., 12:09

Дом

720 0 3
Всичко вложихме в този имот:
твоя къртовски труд,
                      мойта кървава пот,
силата на ръцете
                      и туптенето на сърцето.
Построихме и дом,
                      и спасителен бряг,
и огнище, където
                      с любов да се връщаме пак.
След задъхани, трескави делници,
като в църква
                 пристъпяме вкъщи
и след многото битки безцелни
топлина и уют
                  ни обгръщат.
Всичко дадохме за този имот -
любовта си
              и своя живот,
но създадохме дом
              и огнище, и бряг,
и посяхме надежди и нежност
там, на пътя
               пред нашия праг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...