Aug 26, 2007, 12:09 PM

Дом

  Poetry
714 0 3
Всичко вложихме в този имот:
твоя къртовски труд,
                      мойта кървава пот,
силата на ръцете
                      и туптенето на сърцето.
Построихме и дом,
                      и спасителен бряг,
и огнище, където
                      с любов да се връщаме пак.
След задъхани, трескави делници,
като в църква
                 пристъпяме вкъщи
и след многото битки безцелни
топлина и уют
                  ни обгръщат.
Всичко дадохме за този имот -
любовта си
              и своя живот,
но създадохме дом
              и огнище, и бряг,
и посяхме надежди и нежност
там, на пътя
               пред нашия праг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...