26.08.2007 г., 12:09

Дом

713 0 3
Всичко вложихме в този имот:
твоя къртовски труд,
                      мойта кървава пот,
силата на ръцете
                      и туптенето на сърцето.
Построихме и дом,
                      и спасителен бряг,
и огнище, където
                      с любов да се връщаме пак.
След задъхани, трескави делници,
като в църква
                 пристъпяме вкъщи
и след многото битки безцелни
топлина и уют
                  ни обгръщат.
Всичко дадохме за този имот -
любовта си
              и своя живот,
но създадохме дом
              и огнище, и бряг,
и посяхме надежди и нежност
там, на пътя
               пред нашия праг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...