5 сент. 2014 г., 07:51

Доминант

1.3K 0 0

Той е силен и в очите си има мъгли,

нещо средно между сиво и синьо, 

нещо между огън и звезди, 

нещо силно, нещо нежно, нещо скрито.

Когато е тъмно, когато ви няма, 

той става безмилостен, твърд господар, 

само с допир и шепоти може да властва,

само с дъх контролира със сила на цар.

Мен. Покорената, гола и истинска, 

беззащитна, но само с него и само на тъмно, 

временно заедно ставаме сенчести, 

вечно обаче сме тайни и трудни.
И стана ли нашето време покриваме стаите

със стонове, с трепет и с магии, 

без да е нужно да играем вярващи 

шепнем настойчиво Господното име.
От екстаз и от болка, и от захир, 

от болезнени тръпки и белези, 

от въжета оставили леки следи, 

стягани под образа на залеза.

Няма нищо повече, няма нужда от друго, 

само стая, тъмнина и ние двамата,

няма нищо, което вече ни е чуждо,

има ни само страстта, мен и един доминант.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...