5.09.2014 г., 7:51

Доминант

1.3K 0 0

Той е силен и в очите си има мъгли,

нещо средно между сиво и синьо, 

нещо между огън и звезди, 

нещо силно, нещо нежно, нещо скрито.

Когато е тъмно, когато ви няма, 

той става безмилостен, твърд господар, 

само с допир и шепоти може да властва,

само с дъх контролира със сила на цар.

Мен. Покорената, гола и истинска, 

беззащитна, но само с него и само на тъмно, 

временно заедно ставаме сенчести, 

вечно обаче сме тайни и трудни.
И стана ли нашето време покриваме стаите

със стонове, с трепет и с магии, 

без да е нужно да играем вярващи 

шепнем настойчиво Господното име.
От екстаз и от болка, и от захир, 

от болезнени тръпки и белези, 

от въжета оставили леки следи, 

стягани под образа на залеза.

Няма нищо повече, няма нужда от друго, 

само стая, тъмнина и ние двамата,

няма нищо, което вече ни е чуждо,

има ни само страстта, мен и един доминант.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...