11 июн. 2018 г., 22:40

Домът на поета 2

741 5 3

Домът на поета 2

 

Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора...

 

Мирише застоялата храна,
прозорците се крият зад завеси,
на масата покривка със петна
оставена бележка, че се местя.

 

Решена бях преди да сложа край
от писане на стихове да се откажа,
но в мен не спи поетът, до без край
диктува редове, брои пасажи.

 

Робиня съм на римния справочник
захващам се тъй бързо от вратата
със писане, което се проточи
изчиствам си дома, написвам дата.

 

От днес съм аз, такава от преди
каквато си ме знаете с прическа
не ще допусна ден да помрачи
желанието ми да бъда поетеса!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Влади! Ти си в пъти по-добър поет от мен! За мен е огромен комплимент, че именно ти коментираш и харесваш моите стихове! Твоята оценка е много важна за мен! Желая ти тепърва много четени и успешни стихове да напишеш! Благодаря ти Много!
  • Благодаря, Валентин!
  • Много хубаво Стихотворение!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....