Домът на поета 2
Домът на поета 2
Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора...
Мирише застоялата храна,
прозорците се крият зад завеси,
на масата покривка със петна
оставена бележка, че се местя.
Решена бях преди да сложа край
от писане на стихове да се откажа,
но в мен не спи поетът, до без край
диктува редове, брои пасажи.
Робиня съм на римния справочник
захващам се тъй бързо от вратата
със писане, което се проточи
изчиствам си дома, написвам дата.
От днес съм аз, такава от преди
каквато си ме знаете с прическа
не ще допусна ден да помрачи
желанието ми да бъда поетеса!
© Виктория Тасева All rights reserved.
