17 нояб. 2012 г., 15:24

Дон Кихот се отказва от лудориите си

734 0 1

Дон Кихот се отказва от лудориите си

 

Не знам какво е поражение... кой казва, че съм луд?

Идалго с малка хасиенда, читател влюбен и мечтател.

Поезията е доспехи,  бита – роман (но трафаретен), на копие

от стария таван ги вързах, и ето ме – Добрия Дон Тъга.

 

В коравите гета на Андалусия издигах вятърни корсети.

Кикотеха се селски деви. Мъже, овъглени до грубост,

поиха крантите си в моите брътвежи и в бъчвите

наливаха до винено статуквото на своя жалък жребий.

 

Принцеси и каторжници калъпиха от мен палячо,

за трон на Ланселот пастирчето научих да жадува.

Церих срама на другите, а аз дете в душата носех

и търсех неуморно портите на рая до божур и люляк ....

 

Ръцете ми не са железни, там нежни вени бият

и кожените ръкавици по приличат на Филип и Мерлин.

Тиктака времето инфарктно и феите затварят прага

помежду ни. Приятелството е любов с коварство.

 

Не съм се бил за слава, а фарса е скроил  Караско:

бръснарите щом мъдри стават, а с виното се утешават

свещениците всеки божи ден – светът глупеца уважава,

а в ризница и в клетка оковава поета с неговия ум.

 

Отивам си от моя свят, че в този как мечти и рими

до овнешкото с лук да събера? Слугините дебели

накълцват ситно със сланина идеите на Дон Глупак.

Херцози бледни са плебеи, а Санчо с ум –аристократ...

 

Поет да бъдеш във тълпата, герой на своя идеал –

не може да умре душата на оня, винаги копнял.

Една планета от мечти, събрани на върха на пика,

там Свободата е во веки желаната кралица.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • ... няма начин, никога няма да се откаже!
    Сигурна съм!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...