18 авг. 2022 г., 20:11

Донесе ли ти лятото

977 6 13

Донесе ли ти лятото мечти, 
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?

Получи ли тих шепот на крила 
и нежно мамещ ромон раковинен?
Докосна ли те песен на вълна
или планинско ехо, с дъх къпинен?!

Донесе ли ти лятото игра
на романтично бисерни вълшебства
или магична горска самота
и спомен за изгубеното детство?!

Донесе ли ти... толкова неща - 
примамливи, загадъчни и щури?
Донесе ли спокойна топлина
и ласкави възможности? А бури!?...

Все още има шепа светлина
за мен, за теб...И още пее славей.
Поискай му перце и в тишина 
пиши писма, а после ги забравяй.

Сами ще си намерят и адрес,
и в час незнаен, жаден получател,
да му огреят облачното днес
с напомняне, че също е мечтател.    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Поискай му перце и в тишина
    пиши писма, а после ги забравяй." - така се започва, първо забравяш писмата, а после по три пъти проверяваш котлоните и си возиш ютията на задната седлка
  • Приказно и същевременно толкова реално и естествено. Красота!
  • Прочетох с удоволствие, Вики, толкова е жизена и докосваща твоята поезия! В истинското лято винаги има и чудеса и бури - също като в живота. Аплодирам те, мила!
  • Чудесно.
  • Взимам си едно паднало перце от твоето стихотворение, за да ми припомня - да не спирам да мечтая. Беше удоволствие, благодаря.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...