18.08.2022 г., 20:11

Донесе ли ти лятото

971 6 13

Донесе ли ти лятото мечти, 
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?

Получи ли тих шепот на крила 
и нежно мамещ ромон раковинен?
Докосна ли те песен на вълна
или планинско ехо, с дъх къпинен?!

Донесе ли ти лятото игра
на романтично бисерни вълшебства
или магична горска самота
и спомен за изгубеното детство?!

Донесе ли ти... толкова неща - 
примамливи, загадъчни и щури?
Донесе ли спокойна топлина
и ласкави възможности? А бури!?...

Все още има шепа светлина
за мен, за теб...И още пее славей.
Поискай му перце и в тишина 
пиши писма, а после ги забравяй.

Сами ще си намерят и адрес,
и в час незнаен, жаден получател,
да му огреят облачното днес
с напомняне, че също е мечтател.    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Поискай му перце и в тишина
    пиши писма, а после ги забравяй." - така се започва, първо забравяш писмата, а после по три пъти проверяваш котлоните и си возиш ютията на задната седлка
  • Приказно и същевременно толкова реално и естествено. Красота!
  • Прочетох с удоволствие, Вики, толкова е жизена и докосваща твоята поезия! В истинското лято винаги има и чудеса и бури - също като в живота. Аплодирам те, мила!
  • Чудесно.
  • Взимам си едно паднало перце от твоето стихотворение, за да ми припомня - да не спирам да мечтая. Беше удоволствие, благодаря.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...