Донор

Не тъгувай, мила, че се поболя,               

пред очите твои слънце ще изгрее   

и надежда нова ще ти подаря,                                                                

но негодно е сърцето в мен, линее.                    

Под тежест кръвна мъката лежи    

сред мъглата на злостта човешка,                                         

сакати куцат, гърбави души,                    

на живота – жертвената пешка.    

Като сълзица чиста по всемира 

на майчина добра душа,

виж, дави се – сломено в теб умира

духът на болестта ти зла.