Не тъгувай, мила, че се поболя,
пред очите твои слънце ще изгрее
и надежда нова ще ти подаря,
но негодно е сърцето в мен, линее.
Под тежест кръвна мъката лежи
сред мъглата на злостта човешка,
сакати куцат, гърбави души,
на живота – жертвената пешка.
Като сълзица чиста по всемира
на майчина добра душа,
виж, дави се – сломено в теб умира
духът на болестта ти зла.