Jan 12, 2018, 12:37 AM

Донор 

  Poetry » Love
483 0 0

 

Не тъгувай, мила, че се поболя,               

пред очите твои слънце ще изгрее   

и надежда нова ще ти подаря,                                                                

но негодно е сърцето в мен, линее.                    

 

Под тежест кръвна мъката лежи    

сред мъглата на злостта човешка,                                         

сакати куцат, гърбави души,                    

на живота – жертвената пешка.    

                                                                          

Като сълзица чиста по всемира 

на майчина добра душа,

виж, дави се – сломено в теб умира

духът на болестта ти зла.

 

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??