1 июн. 2022 г., 23:17  

Доньо Донев

526 0 1

      

       Доньо Донев

Името съм избрала произволно и няма връзка с конкретно лице.

              

Тя беше пикла от хайлайфа,

а той пък женен, по душа ерген,

и снощи се видяха в бара

във края на изтичащия ден.

 

Изпиха бързо питието.

Хареса нейния голям балкон!

Разказа си тя житието

и той направи ѝ дълбок поклон.

 

На танци даже я покани,

притисна я в обятия така,

че силиконът се запали

и трябваше да го гасят в нощта.

 

В хотела стая си платиха

и любовта си имаше цена,

и Доньо Донев се увлече

по екзотичната ѝ красота.

 

То беше празнична наслада –

любов, пари, подаръци безброй.

Тъчеше Доньо на два стана

и правеше се на голям плейбой.

 

Но той от обич поболя се,

а тя реши и сложи му рога

и чак тогава най-накрая

и Доньо Донев взе, че изтрезня.

 

Но беше твърде късно вече,

дори жена му го остави сам.

Каквото беше, вече беше

и примири се Доньо – пич голям.

               Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Квазар (DIMO), изобщо не съм имала предвид художника. Просто е станало съвпадение на имената.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...