Jun 1, 2022, 11:17 PM  

Доньо Донев

  Poetry » Love
524 0 1

      

       Доньо Донев

Името съм избрала произволно и няма връзка с конкретно лице.

              

Тя беше пикла от хайлайфа,

а той пък женен, по душа ерген,

и снощи се видяха в бара

във края на изтичащия ден.

 

Изпиха бързо питието.

Хареса нейния голям балкон!

Разказа си тя житието

и той направи ѝ дълбок поклон.

 

На танци даже я покани,

притисна я в обятия така,

че силиконът се запали

и трябваше да го гасят в нощта.

 

В хотела стая си платиха

и любовта си имаше цена,

и Доньо Донев се увлече

по екзотичната ѝ красота.

 

То беше празнична наслада –

любов, пари, подаръци безброй.

Тъчеше Доньо на два стана

и правеше се на голям плейбой.

 

Но той от обич поболя се,

а тя реши и сложи му рога

и чак тогава най-накрая

и Доньо Донев взе, че изтрезня.

 

Но беше твърде късно вече,

дори жена му го остави сам.

Каквото беше, вече беше

и примири се Доньо – пич голям.

               Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

  • Квазар (DIMO), изобщо не съм имала предвид художника. Просто е станало съвпадение на имената.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...