Допамин
632
0
4
Допамин
Тиктака времето, изсечено
в зъбчати механизми.
Секунди, още необлечени,
усмихват се и се изнизват.
Тъгата, приятел верен,
при друг навярно отлетя.
Синапсите ми уморени
прехвърлят колкото да не заспя.
Отново август е
и пак се вцепенявам.
На изток – чайки, гларуси,
тук Витоша – застинало цунами.
Пресъхнали комини
нота-две просвирват.
Молекули допамин –
в нечия субстанция нигра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бърдаров Все права защищены
