zefpet (Илко Карайчев)
40 612
3 июл. 2012 г., 20:24

Дори светът да грохне 

  Поэзия » Гражданская
1372 0 10

На болката, в далечния ù край,

закичих мил подарък – грозни спомени,

а после я запитах: „Я познай

къде си крие зъбите оголени

оная попревтасала мома,

нарамила коса? И бий ù дузпата!”

Ще грабна пак китарата сега,

не искам да надпея хлевоустата,

а само да ù кажа как наглед,

дори и всеобжалваните парии,

изстрадваме поредния куплет

от тежките ни песни. Пледоарии

не слушаме, че писна ни от тях.

Не е ли ясно – тъжно поколение,

закърмено със рок-енд-рол и грях,

не иска тези гнусни представления.

 

Дори светът да грохне покрай мен,

не ще вървя след всяко скудоумие.

Келеш съм аз, от думи опетнен,

но мислите ми не познават глумите

на гледани в саксии господá.

Аз крача пак преметнал стара раница,

през грозни пепелища все вървя,

а в моя свят отдавна няма граници!

© Илко Карайчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??